𝑴𝒆𝒍𝒂𝒏𝒊 𝑺𝒉𝒂𝒌𝒊𝒓𝒊

" Здравейте, книжни дракони! За тези от вас, които не ме познават, аз съм Мелани. Седемнадесет годишен страстен читател, с надежди за бъдещ писател :)
          
          Книгата, водеща се в класацията ми повече като новела, която ще ви представя в днешният пост тип "Ревюта на току-що прочетени книги", е нашумялата и още прясна от печатниците - "Блясъкът на черната усмивка" от Касандра Коу,  както най-вероятно вече сте разбрали и от заглавието. 
          
          Със своите едва 125 страници и гигантически шрифт, изобщо не се води някоя от тежките творби и дори не бих могла да кажа с убеждение, че приспада към щанда с романи. И все пак, независимо че позволява да я "глътнете" за рекордно време от няколко часа, "Блясъкът на черната усмивка" е учудващо смислена. Почти мога да чуя как някои от вас свивате неодобрително вежди в момента, чудейки се какво ми е хрумнало в главата, че да използвам дума като "смислена". Обяснението идва веднага и топло като тъкмо изпечен хляб. Под дефиницията смислена загръщам всяко едно произведение, което си има начало, среда и край, което може да се похвали с духовното и физическото присъствие на сюжет, в което героите не са замръзнали от началото до края в едно положение, и което чистосърдечно може да се похвали с майсторски стил на писане. Точно така, правилно разбрахте. Ей преди мъничко положих "Блясъкът..." върху пиедестала на всъщност приятните за четене книги. Това мое явно изказване на мнение може би би ударило някои от вас като гръм от ясно небе, но аз ще продължа да стоя зад думите си. Прочетох куп ревюта в Goodreads и по нашенските фейсбук групи и се нагледах на разнообразие от противоречиви изказвания, а после и сама прочетох новелата, за да мога сега да ви подосаждам с моето собствено дърдорене по нейн адрес. "
          
          *
          
          Цялото ревю на линка по-долу или в биографията ми 
          https://melithefangirl.blogspot.com/2021/11/blog-post.html?m=1

,  ! 
          За тези от вас, които не ме познават, аз съм Мелани. Седемнадесет годишен страстен читател, с надежди за бъдещ писател 
          
          В този ноемврийски ден, когато слънцето се е скрило някъде зад плътните облаци и само ги очертава с ярката си светлина, а вятърът усилено се опитва да ги издуха, но определено не успява. В такива есенни моменти единственото ми желание е да седна на мекия си диван, приятно увита в голямо одеяло и с чаша ароматен чай в ръка. Но нещо липсва в картинката, нали? Да, понеже в другата ръка непременно трябва да присъства някой увлекателен роман. А какъв по-добър избор от трилър трилогията на Джонатан Баркър, чието действие ни пренася във ветровитият, вечно есенен Чикаго? Не бих могла да се сетя за друга поредица, която толкова точно да пасва на ноември, като че е написана изцяло за него. Метерологичните условия, развихрящи се измежду страниците, съвпадат с тези около нас. Емоциите и приключенията на персонажите пък са като отражение на, вечно натежалото с дъжд, небе.
          
          (...)
          
          В началото, когато първата трилър книга на Джонатан Баркър все още плахо-плахо показваше лицето си на българските читатели (чрез Pleiad Publishers), можеше да я видим как по Панаири и Алеи лежи спокойно и тихо в кашона с надпис "Книги по 5лв". Сега обаче, след като Баркър все по-уверено изписва редовете на писателската си кариера и най-вече, сега след като той е добре познат на нас и нашите родни издателства, ще успеете да откриете книгите му само на едно място. Дори няма да ви се наложи да влизате в книжарниците, защото те ще ви поздравяват още от вратата. Ще ви помахат, привличайки ви най-напред с невероятните си корици, от стъклената витрина.
          
          (...)
          
          *
          Линк към цялото ревю по-долу или в биографията ми 
          https://melithefangirl.blogspot.com/2021/11/4.html?m=1

➣   ➢
          
          ,  ! 
          ---» В днешното видео ще ви покажа кои книги си взех от прословутото ноемврийско намаление на @cielabooks
          тази година 
          
          ---» Ами вие кои книги си взехте? 
          
          *
          
          Линк към цялото видео по-долу 
          https://youtu.be/G2NHgW36za8

Здравейте, книжни дракони! 
          
          ---» Следвайки чувството, което слънчевата топлина (понякога направо непоносима горещина) и летните месеци, създават в мен, днес съм подбрала да напиша едно ревю на една лековата романтична книга. Роман, който е перфектния избор за плажно четиво или за разпускане на терасата, докато слушате щурците. "По книгата ще ме познаеш" от писателките Али Бърг и Мишел Калъс.
          
          ༒  - Чели ли сте я? Какво ви е мнението за книгите, спадащи към графата rom-com (както го наричат на английски)?  
          
          ---» Прочетох "По книгата ще ме познаеш" малко след като излезе, но отчасти, защото силно успя да развълнува по принцип не-романтичното ми сърце, не успях да събера мислите си веднага и да й напиша ревю. Знам, и аз се дразня на себе си като стане така, но понякога се случва... Някои книги или са толкова добри, че нямаш търпение да излееш размислите си за тях върху клавиатурата си, или са толкова добри, че те оставят безмълвен да обмисляш съществуването си. 
          
          Нямам желание да крия никои части от книжните ми преживявания от вас, затова ще споделя, че в началото посегнах с доста скептицизъм към романа *свива рамене* Независимо от всичките хвалби, които бях чула по неин адрес, или може би отчасти точно заради тях, не бях напълно сигурна дали ще ми хареса. По принцип трудно посягам към произведенията, основаващи се изцяло на романтика, така че това си беше чист изстрел в тъмното за читателското ми АЗ. Но пък уцелих... Не останах ни най-малко разочарована от това, което открих сред страниците на "По книгата ще ме познаеш". 
          
          Линк към цялото ревю по-долу или в биографията ми 
          https://melithefangirl.blogspot.com/2021/09/blog-post_69.html?m=1

➣    ➢
          
           - What is your favourite sad book? Do you often cry over books?
          
          "Здравейте, книжни дракони!  Днес сме се събрали тук, за да си поговорим за една всекиму-известна книга, получила и своята филмова адаптация. Темата на еднопосочния ни разговор ще бъде "Вината в нашите звезди" от Джон Грийн *бурни аплодисменти* Силно ме съмнявам да е останал жив човек, който да не е прочел романа или поне да е изгледал филма, пък дори и да има все пак някой, който да не е направил нито едно от двете, то поне със сигурност този индивид трябва да има и минимална, бегла представа за какво иде реч. Така че без повече разтъкаване, нека ви представя своето мнение ↠
          
          Като първата ми книга, която някога съм чела на Джон Грийн, вече наистина разбирам защо това човек бива боготворен от младото читателско общество. Увлекателния му стил на писане, комбиниран с небивалото му разбирателство над тийнейджърските размисли и действия, твори чудесата, представяни чрез творчеството му. След като се запознах с една от най-важните му (по мое мнение) книги, мисля, че съм напълно готова да продължа и с останалите. Но за тях някой друг път. 
          
          Гледала съм екранизацията на "Вината в нашите звезди" поне десетина пъти преди да се нахвърля и на книгата, но все пак така и не бях достатъчно подготвена за атаката над емоциите ми... Никога не съм срещала досега друга творба, която да те кара да чувстваш надежда за друго развитие на събитията, независимо, че знаеш какво те очаква. Която да те кара да съчувстваш чак толкова на съдбата на героите, но същевременно да искаш тяхната любов. Която да успее да събуди целия спектър от емоции в теб през не многото си страници..."
          
          Цялото ревю на линка по-долу или в биографията ми 
          https://melithefangirl.blogspot.com/2021/09/blog-post_5.html?m=1 

ℚ  ---» Have you read "Twillight" by @stephenie_meyers?  What is your opinion on the books/movies? 
          
          "Направо не мога да повярвам, че в блога ми няма ревю на една от най-любимите ми тийн поредици! Срамота... Но ето, че днес съм тук да поправя тази грешка. Независимо че отчасти разбирам защо съм я допуснала. Има нещо изключително необичайно в това да пишеш ревюта на книги, които всички знаят и за които по-голямата част от обществото вече си е изградило мнение. Това е като да напишеш ревю на "Хари Потър" да речем. Иска ти се да имаш пост за знаменит диамант като този в собственото си интернет пространство, но същевременно се чудиш има ли смисъл изобщо да си губиш времето с написването му. За мен дълго време отговора на този въпрос бе "Не". Твърдо и категорично. Но после реших, че все пак няма лошо в това, и ето ме, готова да започна.
          
          Не съм напълно сигурна какво точно да кажа за поредицата. 
          
          Първото най-важно е, че всеки (ама буквално всеки) знае за какво става на въпрос в историята. Дори и да не сте чели всички книги, поне сте прочели една, а ако и това не сте направили то няма как да не сте гледали филмите... или поне един от филмите. А ако пък случайно сте изпуснали и тях, то все сте намерили приятел/роднина/непознат или просто случаен пост в социалните медии, които да ви е пояснил за какво иде реч. Така че няма да си губя време в описание на светещи вампири и депресирани тийнейджърки... "
          
          *
          
          Цялото ревю на линка по-долу или в биографията ми  
          https://melithefangirl.blogspot.com/2021/09/blog-post_40.html?m=1 

➣    ➢
          
          Здравейте, книжни дракони!  Че наистина си беше мистериозно... О! Беше! Интригуващо и мистериозно. Перфектната комбинация. А пък прибавим ли и факта, че всичко това е забъркано от великия @author.robertmccammon , то несъмнено получаваме книга, която задължително трябва да се прочете.
          
          Наскоро бях казала в ревюто си за най-новата от книгите на Маккамън - "Момчето, което чуваше всичко" (ревю тук), че определено съм фен повече на книгите му от преди 2000та, отколкото на тези след. И "Мистериозно завръщане" си е чистото доказателство. Много от желанието и чувството, които са скрити зад написването й, не могат да се открият в по-новите от романите му. Доволна съм обаче, че успях да се добера до запазени копия на по-старите му романи, тъй като както не са преиздавани повече, са доста трудно откриваеми. Но ето че най-сетне са при мен и мога да им се наслаждавам напълно. 
          
          "Мистериозно завръщане" е необикновен роман, съдържащ в себе си религия и научна-фантастика. Между страниците му се сблъскват различни теми, които на пръв поглед не биха имали нищо общо помежду си. Герои като че събрани от кол и въже, стават приятели или врагове. Небивали случки стават причина за... 
          
          Цялото ревю на линка по-долу или в биографията ми 
          https://melithefangirl.blogspot.com/2021/09/blog-post.html?m=1

Здравейте, книжни дракони! Ето я и темата на днешното ми противоречиво ревю. Доста се чудих как точно да изразя чувствата си за "Момчето, което чуваше всичко" от @author.robertmccammon (@cielabooks) , но накрая все пак успях. Точно заради емоционалната нестабилности, която изпитах при четенето, този пост ще мине напряко без хубаво и разтегателно встъпление. Нека се впуснем в ревюто →
          
          Забелязвам някаква странна, и отчасти неприятна, тенденция в писанията на Робърт Маккамън - след 2000та те като че ли рязко се влошават. Дали авторът започва да пише единствено, заради вече придобитата си слава? А може би просто стилът му се променя, но не по начин, който читателят в мен приема? Не знам и не мога да отговоря на собствените си въпроси. Единственото, което знам обаче е, че книгите които е писал през миналото хилядолетие ми харесват къде-къде повече. Примери за това са "Лебедова песен" (1987г.) - ревю тук, и "Мистериозно завръщане" (1983г.) - ревю тук. А примери, за такива които не харесвам са - "Границата" (2015г.) - ревю тук, и отчасти "Момчето, което чуваше всичко" (2018г.). 
          
          А ето че "Момчето..." е и темата на днешното ми ревю, тъй като я прочетох едва преди броени дни. Първите 350-370 страници бяха ужасни. Просто ужасни. Няма да си кривя душа и да ви увещавам как "Не! Изобщо не бях тръгнала да я оставям на два пъти.", а ще си призная, че, за жалост, точно така стана. Но, както казват хората от незапомнени времена, "Упорито като магаре на мост"... Продължих я. И от едната страна е хубаво, че го направих, защото имах възможността да се насладя на последните стотина страници. А тези страници успяха да се реваншират (почти) за цялата книга. Те бяха изпълнени с наистина напрегнато напрежение (супер изречение няма що), много  бурно действие, моменти, докарващи сълзи в очите ми, и такива моменти, които ме караха... 
          
          Цялото ревю/оценка на книгата на линка по-долу или в биографията ми 
          https://melithefangirl.blogspot.com/2021/06/blog-post_54.html?m=1

Чели ли сте книги на Michael Crichton? Коя ви е любимата? 
          
          Здравейте, книжни дракони!  Когато стане на въпрос за класики, за мен тези две книги на Майкъл Крайтън задължително трябва да бъдат сложени в списъка. Има нещо изключително иновативно в това да успееш да смесиш така ловко древното минало с технологиите на бъдещето и да ги поставиш в нашето настояще. Нещо изключително иновативно и интересно за четене. Пък откакто направиха и филмовата поредица, вече не само книжните фенове могат да се наслаждават на тази страхотна идея. "Джурасик парк" (Издателство PRO BOOK) и съпътстващата го втора част са си чисти класики! Няма кой да ме разубеди, просто няма. 
          
          Наистина жалко е, че читателите загубихме такъв невероятен писателски талант и бъдехме оставени единствено с вече написаните му книги, които все някой ден ще изчетем всичките (освен, ако вече не сте го направили). Но поне можем да сме доволни, че тъкмо защото всяко едно негово произведение е написано с толкова чист творчески усет, а сюжета винаги е подкрепен от истински научни факти, можем спокойно да препрочитаме отново и отново книгите му без те да започнат да ни се струват безинтересни. А "Джурасик парк" определено не е изключение от Карйтън правилото. 
          
          Първо ще отбележа, че съм огромен фен на филмите. На всички части, като стана на въпрос. А двулогията прочетох едва наскоро, което си е голямо падение за любител на динозаврите като мен. Не се захванах с нея просто, защото не бях сигурна дали цялостната идея за книга препълнена с научни термини ще ми допадне и дали няма да си разваля впечатлението за историята, заради тях. Но това въобще не е така. Да, вярно, може да срещнете доста научни обяснения между страниците на двата тома. Те обаче хич не са объркващи...
          
          Цялото ревю на линка по-долу или в биографията ми 
          https://melithefangirl.blogspot.com/2021/08/blog-post_30.html?m=1

➣    ➢
          
          Здравейте, книжни дракони!  Както най-вероятно вече знаете, и то предполагаемо от седмици или дори месеци, от утре (06.09) стартира Алеята на книгата в София. Ако този факт не кара всеки книжен почитател и работещите в този бранш, да подскачат от радост, наистина не знам какво би ви зарадвало. Аз определено съм доста ентусиазирана! Та... Алеята ще продължи до 12.09 включително, което дава на нас, влюбените в книгите, цяла седмица на разположение да посетим любимите си издателства и да се срещнем с приятели, харесващи същите неща. Тъй като не съм наясно с тазгодишното разпределение на шатрите, няма да го включвам в този пост, но ще включа другото нещо, което си зависи изцяло от мен. Списъкът ми с книги, които искам да закупя! *барабани моля*
          
          Като казвам обаче, че това са произведенията, които ИСКАМ да си купя, разбирайте, че най-вероятно от всички тях ще се спра най-много на две-три. Главно, защото после, като се познавам, ще имам поне по три-четири утешителни онлайн поръчки на месец. Защо ли? Защото, когато времето стане лошо и ни затворят в поредната карантина, трябва да радвам себе си по някакъв начин, а поръчването на книги е най-добрия такъв. Вашите методи какви са?
          Та, тук направо ще измъкна най-желаните ми книги от списъка ми с любими в Озон.бг (защото какво по-добро място за правене на такъв списък), като цяло тези, с които има най-голям шанс всъщност да се сдобия, и ще ви ги представя в детайли. Накрая на поста обаче ще поставя линк към пълния ми лист за заинтересуваните измежду вас. А после, когато свърша, бих се радвала да чуя вашия списък и също така да видим дали някои от изборите ни се припокриват *усмивка*
          
          Ето ги и тях - избраниците:
          ....
          
          Целият блог пост може да намерите на линка по-долу или в биографията ми 
          https://melithefangirl.blogspot.com/2021/09/0609-1209.html?m=1