Ненужен никому откъс от бъдещ проект:
- Боже милостиви – проплака от ужас епископът, почти падайки, след като тръгна назад подплашено. Целият беше разтреперен и потърси висящия кръст на гърдите си, едвам хващайки го с пръстите си, които бяха побелели. – Боже милостиви.
- Милостив съм, да – отбеляза чужденецът скромно. – Милостиви сме – поправи се той и гласът му пак се промени към онзи мрачен и могъщ, който сякаш се плъзна по въздуха към Йозеф, навлезе през кожата му, мина през ноздрите му и достигна до мозъка му. Съзнанието му остана празно като бял лист, който чакаше да бъде изписан, а този глас се превърна в нужната писалка. – И тъй като сме милостиви, ще ти помогнем. Временно ще забравиш нашата среща, докато не настъпи подходящ момент, в който да си я спомниш. Междувременно ще се прибереш спокойно вкъщи, а утре пак ще се върнеш тук, за да уверяваш другите човеци, че всичко отново ще бъде наред скоро. Защото ние сме дошли с мир.