Description
И тогава влезе Елена със играчка в ръка. -Мами,може ли да легна?-попита ме Елена със децкото си гластче. -Може,мами!-засмях се аз и с Джонсън се облякохме светкавично. -Идвай мила!-засмя се Джак и ни прегърна. -Лека нощ.-Елена беше между мен и Джак,а Джак ни беше прегърнал.Така заспахме. *след 10 години* *Гледна точка Бела* Дъщеря ни с Джак расте.До сега не е имало война,все пак някой ден ще се върнат.Е имам една новина.Имаме и друго дете с Джак ,малкия Наш. -Мамо-о-о!-извика Елена. -Да скъпа?-извиках аз на свой ред. -Прибрах се!Как е Нашии?-засмя се. -Добре,скъпа.Как беше при теб във училище?-засмях се аз насреща и подигравателно. -Имам забележка!-изхленчи.-Осми клас не е лесен!-тупна се на дивана. -Пак ли цапна сина на Мат?-изсмях се аз. -Да!Много е дразнещ!Хейс 2!-засмяхме се.-Къде е татко?-попита ме Елена със сериозен тон. -Тук съм!-извика Джак ,който правеше ползата на супермен. -Джааак!Я млъквай.-изкисках се. -НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!-засмя се малкия Наш,защото Джонсън пак го дразнеше. -Охххх тате!Пусни Наш!-изкикоти се Елена. -Остави ги.Те си играят.-засмях се аз и Джонсън щеше да изпусне Наш и отново аз със сили
''Аз съм...''
