Chapter 1

Момичето седна на мекото легло и една самотна сълза се спусна по бузата и и падна върху постеления бял чаршаф, на който вече се беше образувало малко, мокро петънце.
-Защо?-попита шепнейки тя.-Защо светът е толкова жесток?
-Живота е кучка.Научи се да я чукаш, преди тя да е пречукала теб.-каза къдрокосия.
-Това е тъпотия, Хари.-каза тя, като леко се засмя и подсмъркна.
-Из, самата истина е.-каза той като затвори очи и събра вежди.
-Направихме голяма грешка.-дълбока въздишка се изтръгна от устните и.
- Никога не е късно да постъпиш правилно.