Пролог. "...той е моето спасение"

" Прекалено съм лош, не съм за теб, остави ме" ми беше казал веднъж. И знаете ли? Не го послушах. Обичах го. Преследвах го. Плаках за него. Страдах. Но никога не го оставих. Вярвах, че ще се случи чудо. Вярвах, че нещата ще бъдат различни, че няма да бъда наранен. Но всичко се разбива тук и сега. През цялото това време имаше сълзи, смях, разочарования, радост, мъка, дори имаше омраза, но никога любов. Той никога не ме заобича. Не успях да го накарам. И сега той ме остави.