Prologue.

- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите - Когато разкъсах гърлото на Найл или когато изтръгнах сърцето на Зейн или може би когато влязох в ума на Лиам и го накарах да наръга Луи с нож...Чувството беше невероятно....