Prologue

"- Всички тези неща, които тя ми каза са в ума ми 24/7.
- Защо не можеш да спреш да мислиш за тях?
- Защото когато пораснеш самотен и си свикнал на човешката омраза нищо друго не ти остава освен да затъваш все повече и повече. И когато някой, който едва познаваш и скоро е навлязъл в живота ти ти каже, че те обича тогава това просто те обсебва и не ти излиза от ума... "