Пролог

"Когато те бележат по начина, по който белязаха мен се променяш - безвъзвратно. Нищо не е същото, променя се - окончателно!"

След два месеца в кома Ерос Аджеров отваря очи, но скоро след това осъзнава, че макар и за кратко време, всичко е различно. Самият той е различен. Решен да намери виновника за състоянието си - Павел Велчев, Ерос нагазва в мътни води, които обаче го водят до единственото, което помни от комата си - ангелският глас.