Пролог

-Знам каква ми беше целта и без да ми напомняш за стотен път, мамка му! Не можеш ли за минута да затвориш тази уста, или предпочиташ да си със тиксо?! -емоции преминаваха като ураган през вените ми, усещах го, защото кръвта ми кипеше. Кипеше по нея. Нямах контрол над тялото си, треперех от това, че съм на път да направя най голямата грешка в живота си.
-Тогава по още колко начина ще ме тероризирате ти и онези престъпници, събратята ти? С това добро държание, без мръсни заплахи, терор, какво целиш...
-Да те измъкна! -извиках най сетне, не способен да говоря тихо и спокойно. Сърцето ми препускаше панически срещу гърдите и нямах мира.

Казвай това, което мислиш и мисли това, което казваш! Винаги!
Ледено сините му очи гледаха първата си жертва безразлично. Лицето му не издаваше емоция, лъжовно лице. Лице, дяволски красиво, греховно красиво. Той се взираше в нея и макар младата госпожица Макларънс да виждеше лицето му, което разчиташе като отвращение и погнуса, то всъщност служеше като прилепена маска за страхът, който изпитваше вътрешно.
Да държиш някой в плен със седмици наред не е никак лесна ра