Description
Краят на есента е. Вятърът дере с черни нокти лицето ми и кожата ми е покрита от сажди. Нощта е светла. Въпреки небето с цвят на пустош и ронещата се земя, през която крача, вещерско сияние облива полята на гробищата. Тъмно е без мрак. Само зловеща светлина стелеща се по мъртвия свят. Розите в ръцете ми са така червени, че когато няколко листа от тях се отронват, падат на гроба ти, като капки кръв. Изваждам от джоба на дългото си сиво палто, в което съм скрита, малко джобно ножче и нарязвам останалата част от цветята. И те се превръщат в алена диря към теб. Силните им ухания постепенно увяхват. Спускам се, като ранена птица в пръстта. Но вместо да оближа кървящото си крило, го откъсвам от тялото си и оставам неподвижна. Свалям качулката си. Черните ми къдрици изскачат от нея и почиват на гърдите ми. Устните ми се превръщат в каша. Не мога да се моля на сълзите си. Откривам лицето си пред името ти, изписано в надгробния камък. - Открих убиеца ти, Джак Алистън. Сега има място и за двама ни в безкрая. Когато камбаните ударят полунощ, гробището отново ще е празно. А мъртвите рози ще
~въведение~
