Бездушен

Светът бе идеален. Всичко си беше на мястото. И, разбира се, това трябваше да се промени. Цялото това щастие, този ентусиазъм за живот, всичко това трябваше да бъде пръснато на милиони парченца стъкло, всяко едно еднакво с всички останали и също толкова бездушно. А после следваше само тъмнината, безкрайна, всепоглъщаща, изпълнена с воплите на този, изгубил най - ценното си.