Когато

"Шшшт... недей да бягаш." Чух гласът ти и побягнах.
В онази така мрачна нощ, косите ми се вееха след мен, докато взимах крачка след крачка. Тичах боса из меката трева, търсейки скривалище. В тази нощ звездите сякаш блестяха по-силно, гледаха ни и си шепнеха.
Усетих здравите ти големи ръце масивното ти тяло до моето. Ароматът ти ме зашемети и аз попаднах в здравите ти прегръдки. Скоро се оказахме върху тревата, още топла от слънцето. Поставих глава върху гърдите ти и усещах сърцето ти да се опитва да излезе.

Звездите отново ни озаряваха със своята светлина и шепнеха тайни. Можех да ги чуя но бях твърде заета с твоето сърце.

Боже, само ако бях ги чула.

Щях да разбера, че ще умреш.