Това е продължението на историята You. Ще се сблъскате с много нови емоции- тъга,болка, страст, любов и трудни решения и преживявания. След като младата Скарлет се премести от стария си дом и се озова в колеж, тя премина през много-от щастливи моменти до съвсем разтърсващи. Но до нея се появи, съвсем неочаквано, момчето в което най-малко си бе представяла да се влюби и да заобича...така,че да не може да живее без него- Доминик Прайър. Разберете как продължава тяхната история и какво се случи на Скарлет след тежката катастрофа в която попадна. Дали това ще бъде края на една невероятна, но в същото време хаотична любовна връзка? Дали героите ни са достатъчно силни да се справят със самите себе си? И дали любовта е всичко от което се нуждае един човек?

Скарлет... какво да ви кажа за нея? Тя е на 18 и не е като другите момичета. Имаше трудно детство, изпълнено с много тъга и омраза. Родителите й не и обръщаха никакво внимание. Нито веднъж не й бяха казали, че я обичат. Скарлет имаше единствено и само брат си- Ноан. За разлика от родителите си, той я обичаше с цялото си сърце и винаги беше до нея. Когато стана на 18, Скарлет беше готова да се махне от този "дом" в който не беше желана. Да отиде в колеж, да започне всичко от самото начало. Беше решила, че нищо няма да застане на пътя й да бъде щастлива. Скарлет отчаяно искаше да промени живота си, да намери човек който щеше да й покаже какво е любов. Любов която дори брат й не можеше да й даде, човек който да я накара да се почувства в безопасност, да я прави щастлива. И ето, че съдбата й направи този подарък, но скоро след това тя щеше да съжалява горчиво, защото сърцето й щеше да бъде разбито на милион малки парченца. Това щеше да е само и единствено по вина на Доминик Прайър...

°•°Anime Quotes°•° ••••••••••••✓•••••••••••• Highest rankings: #1 - цитати #1 - аниме #2 - anime #1 - quotes

Защото Паркър Перкинс бе малко пиян. Докато Мина Сарикая бе малко отегчена. И някак си една съдбоносна тоалетна ги събра заедно. (!) Историята е превод. All Rights Reserved to @hyrule

20 години след раждането на детето на Ема и Ейдриън е време да се разкаже една нова история.Амбър Джоунс е разглезено момиче,получаващо всичко на мига.Една вечер след поредния пиянски запой и поредната нощ прекарана в участъка за притежание на наркотици,Амбър е откарана от Маями ,в ранчото на дядо си в Тексас,за да изтърпи наказанието си,далеч от приятелите си,далеч от всичко.Там лигавата Амбър среща човекът ,в който най-малко си е представяла,че може да се влюби.Умният Алехандро Мартинес е пълна противоположност на Амбър,но както са казали-противоположностите се привличат-дали между тексаския каубой и мацката от големия град няма да прехвърчат искри?! ‼️‼️ТАЗИ ИСТОРИЯ Е ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА "ТИ СИ МОЯ" И Е ЗАВЪРШЕНА ‼️‼️

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може

Райли Джонсън няма избор, освен да се прибере в родния си град Аделаида, да се върне в дома, от който е избягала. И този път със знанието, че е абсолютно сама и трябва да се изправи срещу всичко, което едва не е я унищожило три месеца по-рано. Този път не е достатъчно просто да удържи, а да почувства живота отново да циркулира във вените си. ,,Тъжната му усмивка ме подразни. Ударих го в гърдите, чувствайки как всичко в мен се разбива и в същото време обединява от желанието да се отърва от това, което ни свързваше - каквото и да беше то. И не спрях. Удрях, опитвах да мразя, да изтрия чувствата, да избягам.'' #12 in Teen Fiction - 18/08/16

✨Днес ме нарани, но няма проблем, защото знам, че го заслужавам.✨ Най - добра: Short story - #6 - В английската версия МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ: Тази кратка история засяга важни теми като самонараняването и тормоза в училище. Историята не бива да бъде приемана като шега и ако вие сте в ролята на жертвата, моля, споделете. Вашият глас има значение. Не всички истории са лъжи. Животът не е клише. Начинът, по който ще пиша, вероятно няма да е начинът, по който би е развило действието в реалността, така че моля ви, спестете ми гадни коментари. Книгата е само предупреждение за насилието, така че не я приемайте при сърце. Може би трябваше да го кажа в началото... Не притежавам правата над снимката на корицата. Тя е от интернет. Аз единствено поставих заглавието върху нея. От преводача: Не притежавам права над историята или над корицата. Правата над историята принадлежат на @__mxdness.

•𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐩𝐥𝐚𝐜𝐞 𝐰𝐢𝐧𝐧𝐞𝐫 𝐢𝐧 𝐓𝐞𝐞𝐧 𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 𝐖𝐀𝐓𝐓𝐘𝐒 𝐒𝐔𝐌𝐌𝐄𝐑 𝐀𝐖𝐀𝐑𝐃𝐒 𝟐𝟎𝟏𝟔• Никой не би могъл да предположи, че един забравен пропуск за клуб ще вкара Райли Фрейс в толкова неприятности за отрицателно кратко време. Най-малко самата тя. Но когато нейният похитител изглежда точно толкова опасен, колкото и привлекателен, перспективата да избяга й се струва все по-малко наложима. Докато успее да се предпази от извършването на грях, Райли вече е достатъчно дълбоко в едно не така типично за човек ежедневие: да е сирвитьорка в клуб за вманиачени фенове на Дракула, носещи изкуствени зъби и кървавочервени лещи. Мисълта как протича приемането на храна на клиентите й бързо бива изместена от проблемите, които носи шефа й със себе си. Постепенно Райли се впуска в разгадаването на заплетената тайна, която отчаяно жадува да разбули - сърцето на Аш. Мъж със слабост към моторите и нарушаване на личното й пространство. Шефа й. Пътят към него е покрит с тръни и скоро става ясно, че се задават неприятности. От най-лошият тип.

Те трябваше да са врагове, но вместо това се влюбиха един в друг. Лукс беше дъщерята на водача на Ловците и от нея се очакваше да се държи като такава. Правилото беше просто: ако видиш едно от децата на Идрей, убий го. Но правилата са създадени, за да се нарушават, капризите на сърцето са непредсказуеми, нищо не е такова каквото изглежда. И когато се оказва, че кръвта ти е смесена, че принадлежиш на две коренно различни, воюващи раси, но същевременно на нито едната, Лукс ще трябва да реши дали да направи всичко възможно Ловците да я приемат отново или да повярва на Деймън. Трудно решение особено когато той е синеоко плейбой с ужасен характер и е свикнал да има всичко, което поиска.